Каварна.net

Град Каварна е разположен в южната част на Добруджанското плато, на 2 км северно от стръмния черноморски бряг. Откъм морето сарматските варовити пластове са осеяни с пещери и са прорязани от две долини, образуващи живописни местности Чиракман /с най-голяма надморска височина от 125 м/, Зелени нос и Дяволски рид. Отстои на 18 км от Балчик, на 52 км от Добрич и на 20 км от Шабла. Шосейни и автобусни връзки има с Варна, Добрич, Констанца /Румъния/ и др. Климатът е умереноконтинентален, с влияние на морето. Средната годишна температура е 11,8°С, а средната годишна валежна сума 460 мм.

Каварна е наследник на древния гръцки град Бизоне. Към V в. тук се заселват колонисти от Месамбрия. По време на земетресение през втората половина на I в. част от Бизоне е потънала в морето. В апокрифа "Видение Исаево" от XI в. се среща името Карвуна. В грамота, дадена от цар Иван Асен II на дубровнишките търговци, също фигурира градът, а под името Карбона е отбелязан в няколко навигационни карти от XIV и XV век. През XIV в. Карвуна е главен град на полунезависимото добруджанско княжество Карвунската хора на болярите Балик, Добротица и Ивайло. След това се появява и името Каварна, но и селището е навътре от морския бряг. От града през Х\/-Х\/11 в. са запазени хамам /баня/, мост, чешми и надписи. По Букурещкия мирен договор от 1913 г. Каварна заедно с Южна Добруджа до 1940 г. е в румънските предели.

Каварна е средище на богата селскостопанска околност, в която отлично виреят пшеница, царевица, слънчоглед, боб, тютюн, лозя с винени сортове грозде, овощия, зеленчуци. Има животновъдни ферми. Развива се и промишлеността. Има машиностроителен комбинат за багери, предприятие за детска и училищна мебел, фабрики за различни видове консерви, за трикотаж, за брашно, мляко, вино.

От миналия век са двете стари църкви "Св. Георги" от 1836 г. и "Успение Богородично" от 1860 г. През 1880 г. Каварна е наброявала 1479 души, през 1975 г. - 10 872,1985 г. -12 030 и през 1992 г. - 12 124 души. Каварна е морски курортен град с удобна плажова ивица. На 3 км от града са пристанищната и курортна зона. Там са плажовете, казиното, почивните станции. Към къмпинг "Морска звезда" има бунгала и два плувни басейна. На изток от града е нос Калиакра. Името му подсеща за легендата на 40-те момичета, които сплели коси и скочили в морето от скалите, за да не попаднат в ръцете на турците. Носът се вдава на 2 км в морето. Тук още в дълбока древност е-имало крепост, използувана последователно от траки, римляни, византийци и българи. Траките я нарекли Тиризис, римляните Акра, византийците Акрес Кастелум. В нея феодалният владетел Добротица преместил столицата си. През 1444 г. тук слязла армията на Владислав Варненчик. През 1741 г. руският флот под командването на адмирал Ушаков разбил турската флота. През 1912 г. български миноносец "Дръзки" торпилирал турския крайцер "Хамидие". Около скалния нос живее тюленът-монах - рядък представител на черноморската фауна. Нос Калиакра е обявен за национален исторически и природен резерват. В една от пещерите е подреден музей, в друга се помещава ресторант. При разкопки са открити стени от крепостта. Има фар и метеорологическа станция.